Любовта е красива. Споделената любов е красива. Тя те

   Любовта е красива. Споделената обич е красива. Тя те преобразява. Прави те по-добър човек. Щастлив. И започваш да вярваш. В красивото. Животът придобива смисъл. Обичаш. И си обичан. Имаш опора. Подкрепа. Любов. Там, където е взаимно – красиво е. Споделената обич е красива. Другата ли? Онази несподелената? О, тя е толкоз тъжна. Да обичаш индивидът, който не се интересува от теб. Да го желаеш все по-силно. И да го чакаш. Толкова дълго. А той все не идва. Отдалечава се. От теб. Все повече. Когато си влюбен в човек, който не ти отвръща със същата обич, имаш два разновидността. Да продължиш да се надяваш на знамение и той да се влюби в теб или просто да спреш да го чакаш и да продължиш напред. Без фантазиите си за него. За вас. Но в случай че избереш втория вид – най-после ще повърнеш напразни очаквания и мъртви пеперуди. Може би не си влюбена в самия човек, а в визията си за него. И моментите дружно, за които мечтаеш. Всяка една жена от нас има един мъж в сърцето си, който постоянно ще обича. Тайно. Но единствено същинските щастливки ще бъдат с този човек и в живота. Заедно. Останалите, ще се примирят, че той ще е в мислите им, в сърцата им, само че не и до тях. В действителния живот. И когато нощем заспиват, те ще са с него. В сънищата си. Но щом отворят очи, приказката ще свърши. Било е просто сън. Блян. Спомен, непреживян. Любов – несподелена. Невъзможна. Любов, която ти носи горест. И фантазии, които по този начин и не се сбъдват. Надежда, която наранява. И боли. От нея. От любовта, която не получаваш. А толкоз мощно копнееш. За нея. За него. За вас. Ех, Любов! Красива ли си, когато си несподелена?

Представяме ти способи, с които да превъзмогнеш и да се оправиш с несподелената обич. Не обещаваме, че ще е елементарно. Но заслужаваш да бъдеш щастлива и да не пропиляваш живота си, копнеейки за човек, който не се интересува от теб.

Позволи си да чувстваш

Всичко. Остави възприятията да завладяват тялото ти. Не се съпротивлявай. Не крий възприятията си. Дори пред себе си не искаш да признаеш, че си влюбена в него, тъй като знаеш, че той не ти отвръща със същото. Но в това няма нищо срамно, блага. Любовта на мощ не се дава. И не може да обвиняваш нито себе си, нито него в това. Знам, че боли толкоз доста. Не може да приемеш, че го обичаш, тъй като не може да понесеш мисълта, че не е взаимно. И знаеш, че даже и да споделиш на фамилията и приятелите ти, те няма да те схванат. Ще ти кажат да се откажеш и да дадеш късмет на някой различен. А ти толкоз мощно искаш него. Не прикривай възприятията си. Ако ти се плаче – плачи. Позволи на всичко, което таиш в себе си, да излезе от теб. Ще се почувстваш доста по-добре.

Какво откри в него?

Помисли добре какво харесва в него? Познаваш ли го задоволително добре или си привлечена от външния му тип. В него ли си влюбена или в неговата визия? Да признаеш възприятията си не е задоволително. Трябва да схванеш и каква е повода за тях и за какво си влюбена тъкмо в този човек. С какво той се отличава от всички останали? И мислиш ли, че в случай че беше избрала някой различен, може би сега нямаше да страдаш за несподелената си обич, а щеше да си щастливо влюбена?

Когато схванеш за какво си влюбена в него, ще ти бъде доста по-лесно да осъзнаеш възприятията си и да се оправиш с тях.

Не се опасявай от сложните въпроси

Когато някой те пренебрегва, възприятието ти за владеене се ускорява още повече. Влюбена ли си в действителност в този човек или го искаш, тъй като той теб не? Когато един човек е недосегаем, той се трансформира в още по-привлекателен за нас. Започваме да го виждаме като напълно създание, без никакви дефекти. И единствената ни цел е да бъдем с него. Ами по-късно?  Трябва да схванеш дали в действителност си влюбена в него или просто искаш да докажеш на себе си и на близките, че може да имаш всеки, който пожелаеш.

Постави себе си преди всичко

Само не забравяй себе си, до момента в който преследваш някой различен. Най-голямата неточност, която може да допуснеш е да поставиш този човек преди всичко. Разбираме, че си влюбена в него, само че това е прекомерно и наивно. Любовта заслепява, само че ти избери да останеш реалист.

Влюбена си в някой, който не изпитва нищо към теб, а ти продължаваш да го идеализираш и да мечтаеш за него. Готова си на всичко за малко внимание от негова страна и забравяш за себе си. Хората ще се отнасят с теб по този начин, както ти се отнасяш със себе си. На първо място – уважавай се. И не забравяй, че преди да се влюбиш, в който и да е мъж – би трябвало да се влюбиш в себе си. Само и само тогава ще се почувстваш същински задоволена и щастлива.